РАЗДЕЛ І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

РАЗДЕЛ ІІ. ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВОТНИ. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ЖИВОТНИ

РАЗДЕЛ ІІІ. ДЕЙСТВИЯ СПРЯМО ЖИВОТНИТЕ

РАЗДЕЛ ІV. ОПИТИ С ЖИВОТНИ

РАЗДЕЛ V. ТРАНСПОРТ НА ЖИВОТНИ

РАЗДЕЛ VI. КЛАНЕ НА ЖИВОТНИ

РАЗДЕЛ VII. ЕВТАНАЗИЯ НА ЖИВОТНИ

РАЗДЕЛ VIII. ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ

РАЗДЕЛ IX. ДИВИ ЖИВОТНИ

РАЗДЕЛ X. ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВОТНИ В ЗООЛОГИЧЕСКИ ГРАДИНИ И ВАРИЕТЕТА

РАЗДЕЛ XI. ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВОТНИ В ЦИРКОВЕ

РАЗДЕЛ XII. ГРИЖА ЗА БЕЗДОМНИТЕ ЖИВОТНИ. КОНТРОЛ ВЪРХУ ПОПУЛАЦИЯТА НА БЕЗДОМНИТЕ ЖИВОТНИ

РАЗДЕЛ XIII. ОРГАНИ ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ

РАЗДЕЛ XIV. АДМИНИСТРАТИВНО - НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

   
РАЗДЕЛ І
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл.1. Основни принципи:
/1/ Никой да не причинява болка, страдание или стрес на животните
/2/ Никой да не изоставя животното, което отглежда
/3/ Държавата поощрява и възпитава защитата на животните, покровителства коректното съжителство между човека и животните и следи за опазването на здравето им и за опазване на околната среда
/4/ Държавата осъжда действията на жестокост спрямо животните, малтретирането и изоставянето им от техните собственици
/5/ Всички животни на територията на Република България са под защитата на държавата
Чл.2. Цел на Закона за защита на животните:
1. Да регулира и регламентира отношението на хората към животните
2. Да регламентира действията спрямо животните
3. Да защитава животните от действия, водещи до безпричинното им умъртвяване, осакатяване, нараняване, причиняване на болка и стрес
4. Урежда взаимоотношенията между държавата, организациите за защита на животните и собствениците на животни, като на неправителствените организации за защита на животните се осигурява участие при прилагането на този закон.
Чл.3. Законът за защита на животните е съобразен с принципите на европейското законодателство, регламентиращо защитата и правата на животните
Чл.4. Правни разпоредби по Закона за защита на животните могат да бъдат издавани и в случаите на прилагане на нормативни актове на ЕС, Съвета на Европа, както и на други международни конвенции, задължителни за страните от Европейския съюз




РАЗДЕЛ ІІ 
ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВОТНИ. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ЖИВОТНИ
Чл. 5. Основни принципи при отглеждането на животни:
/1/ Животните се отглеждат и използват по начин, съответстващ на тяхното развитие и предназначение, и съобразен с физиологичните им нужди и анатомичните им особености
/2/ Забранява се:
         1. Отглеждането на селскостопански животни като компаньони.
         2. Отглеждането и развъждането на кучета, котки и други животни-компаньони с цел добиване на месо и кожи от тях.
/3/ Минималните изисквания за хуманно отношение и защита при отглеждане и използване на различните видове животни се регламентират с наредби на Министъра на земеделието и горите
Чл. 6. Собствениците и гледачите на животни са длъжни:
/1/ Да ги регистрират в РВМС
/2/ Да се грижат за здравето им и осигуряват необходимото им ветеринарномедицинско обслужване, както и да ги предпазват от болка и стрес
/3/ Да ги предпазват от вредни за здравето им влияния и им осигуряват необходимите за тяхното благоденствие условия, съответстващи на анатомичните, физиологичните и видовите им нужди
/4/ В съответствие с особеностите на вида да им осигурят :
          1. Място за обитаване; условия, грижи и внимание, съобразени с естествените му нужди
          2. Необходимото пространство на свобода и движение
          3. Условия, които не му позволяват да избяга
          4. Храна и вода, съобразени като количество с физиологичните му нужди, както и подходящи съдове за храна и вода, поставени така, че да не се замърсяват с урина и фекалии
          5. Свободен достъп до местата за хранене и поене
          6. Помещения за подслоняване с подходящ за вида и породата на животното микроклимат – осветление, температура, въздушна циркулация, допустимо ниво на влажност, шум и вредни газове
           7. Редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване и незабавно лечение при заболяване или нараняване
/5/ Да не оставя животното без контрол и да не допуска то да застрашава живота и здравето на хората или на други животни
/6/ Да не допуска замърсяване или унищожаване на околната среда от животното
/7/ Да не допуска действия на животното, увреждащи чуждо имущество. При причиняване на вреда от животното собственикът му носи имуществена отговорност
/8/ Когато въпреки създадените подходящи условия животното не може да се приспособи към тях, собственикът му го предава безвъзмездно в един от изброените в чл.182 (1) на ЗВМД обекти
Чл. 7. Всеки собственик на домашен любимец заплаща ежегодно в срок до 31 март на годината, за която се отнася, данък /такса/ в размер, определен в наредбата по чл.9 от Закона за местните данъци и такси
/1/ За домашни любимци, придобити през текущата година, таксата се дължи в размер една дванадесета от годишния й размер за всеки месец до края на годината , включително за месеца на придобиването
Чл. 8. Не се заплащат данъци:
          1. За домашни любимци, чиито собственици са регистрирани като социално слаби лица
           2. За осиновени бездомни животни
           3. За кастрирани домашни кучета
           4. За домашни кучета-кърмачета на възраст до 2 месеца
           5. За кучета, дресирани за водачи на слепи хора и за кучета на самотни хора над 60-годишна възраст
           6. За кучета, използвани като охрана на сгради и земеделски стопанства
           7. За служебните кучета в МВР и в други организации на бюджетна издръжка
           8. За животни, настанени в общински приюти или в приюти на природозащитни организации
           9. За животни, пребиваващи в друга община временно /до 3 месеца/ със собствениците си, когато данъците им са заплатени
         10. Придобиването на животно с платен вече данък не се облага отново за периода, за който е платен данъкът
Чл. 9. Лицата, които се грижат за животните, проверяват най-малко един път дневно общото им състояние
Чл. 10. При провеждане на обучение и дресировка на животно собственикът не може да използва методи, причиняващи му стрес, болка или страдание, не може да го подлага на натоварвания, надвишаващи анатомичните и физиологичните му възможности
Чл. 11. Отглеждане на животни за развъждане:
/1/ Собственикът на животно, отглеждано с цел развъждане, се съобразява с физиологичните, анатомични и поведенчески характеристики на отглежданото животно и не допуска застрашаване на живота и здравето на потомството или майката
/2/ Редът и изискванията към физически или юридически лица, отглеждащи животни /стопански и домашни/ за развъждане, или управляващи приюти или пансиони за животни, по отношение декларирането на дейността, регистрирането на съответните обекти за развъждане или отглеждане на животни и получаване на разрешително за дейност, се регламентират с ППЗЗЖ.
Чл. 12. Собственикът на домашно животно-компаньон:
1.   Регистрира отглежданото животно-компаньон при лицензиран ветеринарен лекар в 7-дневен срок от придобиването му
2.   По желание на собственика на регистрираното животно може да бъде имплантиран микрочип, който се заплаща от собственика
3.   Собственикът на домашно куче регистрира своето куче при лицензиран ветеринарен лекар при навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиването му над тази възраст, като представя снимка на кучето за издаване на ветеринарномедицински паспорт, който се заплаща от собственика
4.   В 15-дневен срок от регистрацията при ветеринарния лекар собственикът регистрира кучето си в съответната общинска администрация и срещу издаденото му от Общината удостоверение за регистрация, на кучето се имплантира подкожно микрочип с идентификационни данни Имплантирането на чипа се извършва от ветеринарния лекар, при който е направена първоначалната регистрация
Чл. 13. Редът и условията за регистрация /ветеринарномедицинска и административна/ и идентификация на кучетата /чрез имплантирането на микрочипове/ се регламентират в Национална програма за преброяване, регистрация и идентификация на кучетата в Република България, финансирана от държавата
Чл. 14. Собственикът на куче е длъжен:
          1. Да му осигурява ежедневни разходки по местата, определени и обозначени за целта от общините /кметствата/
          2. При извеждане на кучето на публично място - да носи ветеринарномедицинския му паспорт
          3. Задължително да го извежда на поводи, а ако е агресивно – с намордник
          4. Да почиства замърсените от фекалиите на кучето места
Чл. 15. Забранява се отглеждането на повече от 4 кучета от един или повече собственици на едно място, с изключение на развъдниците за кучета
Чл. 16. Забранява се извеждането на публично място на агресивни породи кучета. Списъкът на агресивните породи се утвърждава със заповед на Министъра на земеделието и горите
Чл. 17. Лица под 18-годишна възраст нямат право да извеждат на публично място едри породи кучета
Чл. 18. На лица под 18 години не могат да бъдат продавани животни-компаньони без писмено съгласие на родителите /настойниците/
Чл. 19. Общинските съвети имат право да забранят отглеждането на вид или порода животно на територията на своята община, ако то е опасно за живота и здравето на хората

Р А З Д Е Л ІІІ
ДЕЙСТВИЯ СПРЯМО ЖИВОТНИТЕ
Чл. 20. Всяка интервенция върху животното, която му причинява болка, се провежда само след анестезия, направена от ветеринарен лекар
Чл. 21. Анестезия не се прилага:
           1. Когато сходни операции се извършват без упойка и при човека
           2. Когато прилагането на упойката може да бъде по-болезнено от самата операция
           3. Когато според ветеринарната медицина прилагането на упойка е невъзможно
Чл. 22. Забраняват се хирургически операции за промяна на външния вид на животното с нелечебни цели:
           1. Рязане на опашката и на ушите
           2. Изрязване на гласните струни
           3. Отстраняване на ноктите и на зъбите
Чл. 23. Операциите, изброени в чл. 22 са допустими само в случаите, когато това се налага по здравословни причини, преценени от ветеринарния лекар
Чл. 24. Реклами, изложби, състезания и други мероприятия и дейности с участие на животни се провеждат само когато:
           1. Организаторът е създал подходящи условия, за да бъдат третирани животните в съответствие с изискванията на този закон
           2. Животът и здравето на животното не са подложени на риск
           3. Не се дават вещества, не се прилага лечение или не се използват уреди върху животните с цел повишаване или намаляване на естествените им физиологични качества и възможности
           4. Собствениците или управителите на зоопаркове, циркове, зоомагазини, приюти, хотели за животни и други животновъдни обекти и организаторите на дейности с участието на животни са длъжни да осигурят условия за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към тях.

РАЗДЕЛ IV
ОПИТИ С ЖИВОТНИ
Чл. 25. Опити върху животните са действията, извършвани за целите на:
           1. Потвърждаване на научни хипотези или откриване на нова информация
           2. Установяване на диагнози и терапия на болести при хората или животните
           3. Изследване на биологични продукти и ефекта им за здравето на хората или животните
           4. За проучване, определяне, регулиране или промяна на физиологичните функции при хората или животните
          5. Изучаване поведенческите реакции на животните
          6. Защита на околната среда с оглед опазване здравето на хората и животните
Чл. 26. Опити върху животни се допускат, само ако целта не може да бъде постигната с други методи
Чл. 27. Опити върху животни могат да се провеждат само в регламентирани опитни бази на научноизследователски и производствени институти, лаборатории, специализирани учебни заведения, които:
           1. Разполагат с квалифициран персонал и подходящо оборудване, съобразено с броя и вида на лабораторните животни
           2. Са регистрирани и имат разрешително за провеждане на опити съгласно регламентираните от закона условия и ред
Чл. 28. Изискванията и редът за регистриране и издаване на разрешително за дейност на обектите, провеждането на опити върху животни, отчитането и документалното оформяне на резултатите от тях се регламентират със Закона за ветеринарномедицинска дейност
Чл. 29. Забранява се:
           1. Провеждането на опити с бозайници за учебни цели, при които се причинява смърт на животните
           2. Използването на безстопанствени или домашни кучета, котки и други животни-компаньони като опитни
         3. Принуждаването на студенти да извършват опити с животни, причиняващи травма или трайно увреждане на животните

РАЗДЕЛ V
ТРАНСПОРТ НА ЖИВОТНИ
Чл. 30. Транспортирането на животни се извършва при условия, гарантиращи здравето, физиологичните и поведенческите им нужди, в подходящи, специално оборудвани за целта превозни средства
Чл. 31. Превоз на животните по занятие могат да извършват само лица, завършили успешно курс за изучаване правилата за хуманно отношение към животните и грижите за тях. Това  се отнася и за лица, придружаващи животните при транспортиране
Чл. 32. Изискванията по чл. 31 не важат и не се прилагат при транспортиране на животни-компаньони от собственика им с лично превозно средство, както и  при транспортиране на единични селскостопански животни за лични нужди или на разстояние до 65 км.
Чл. 33. При товарене и разтоварване на животните се използват подходящи съоръжения /мостове, рампи, проходи и др., които трябва да имат:
            1. Подова настилка, която не позволява подхлъзване на животните
            2. Предпазни парапети, които предпазват животните от нараняване.
Чл. 34. При товарене, разтоварване и придвижване на животни се вземат мерки да не им се причинява уплаха, болка и нараняване
Чл. 35. Изискванията и реда за одобряване на превозни средства за транспортиране на животни се определят с наредба на Министъра на земеделието и горите, съгласувана с Министъра на транспорта
Чл. 36. Използването на палки или други приспособления за водене на животните е допустимо само за насочването им при условие, че не им се причинява болка, страдание или стрес
Чл. 37. Забранява се:
              1. По време на товарене, разтоварване и придвижване животните да бъдат плашени, удряни, блъскани, ритани, да се притискат чувствителните им части на тялото /очи, уши, опашки, полови органи/, да се мачкат, чупят или усукват опашките на животните
              2. Да се използват остени, камшици или други приспособления със заострени краища, причиняващи болка на животните
              3. Животните да се преместват с механични устройства или да се повдигат или влачат за главата, рогата, краката, опашката или космената покривка
Чл. 38. Търговия с животни се извършва съгласно регламентираните от Министъра на земеделието и горите изисквания
Чл. 39. Лицата, занимаващи се с търговия с животни, трябва да притежават разрешително за това от ветеринарномедицинските служби
Чл. 40. Физически или юридически лица, които търгуват с животни в развъдници, трябва да водят отчетност за извършените покупко-продажби и съответната документация за произхода на животните

 РАЗДЕЛ VI
КЛАНЕ НА ЖИВОТНИ
Чл. 41. Клане на животни се допуска:
              1. При селскостопански животни, отглеждани за добив на месо и суровини от тях
              2. При селскостопански животни, страдащи от незаразни болести, при които лечението се е оказало безрезултатно или стопанско неизгодно
              3. За целите на регистрирани от МС изповедания съгласно техните ритуали
Чл. 42. Клането на животни се извършва по най-бързия и безболезнен начин - след зашеметяване, осигуряващо пълна загуба на съзнание и чувствителност за целия период на обезкървяването
Чл. 43. Забранява се разчленяването на трупа на животното и извършването на манипулации върху него преди пълното завършване на обезкървяването
Чл. 44. В случаите, когато се налага животното да бъде заклано на мястото, където се отглежда, това се извършва по начин, недопускащ ненужна възбуда, страх, болка или страдание

РАЗДЕЛ VII
ЕВТАНАЗИЯ НА ЖИВОТНИ
Чл. 45. Евтаназия на животни се допуска:
                1. При безнадеждно и неизлечимо болни животни
                2. При животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болка и страдание
                3. При необходимост от предотвратяване и ликвидиране на доказано клинично или лабораторно остро заразно заболяване при животните, представляващо опасност за живота и здравето на хората
                4. След приключване на опити, довели до необратими изменения при животните
                5. При доказано злонравни животни, чието поведение е опасно за живота и здравето на хората и животните
                6. При молба на собственика, когато е налице най-малко едно от горните условия
Чл. 46. Евтаназията се извършва от ветеринарен лекар с регистрирани в страната ветеринарномедицински продукти в отделно помещение с плътни стени, непозволяващи на останалите живи животни да наблюдават извършването й
Чл. 47. Евтаназията се извършва с методи и средства, предизвикващи незабавна и пълна загуба на съзнание и чувствителност за болка, последвана от сигурна смърт
Чл. 48. За всяка евтаназия ветеринарният лекар съставя протокол, в който се посочват основанията за извършването й и използваните ветеринарномедицински продукти. Протоколът се подписва и от упълномощен представител на Национална Комисия за Защита на Животните /НКЗЖ/
Чл. 49. Забранява се:
/1/ Извършването на евтаназия чрез прилагане на ветеринарномедицински продукти с курареподобен ефект, които парализират мускулите, без да предизвикват загуба на съзнание и чувствителност към болка.
/2/ Използването за извършването на евтаназия на ветеринарномедицински продукти и дроги, които не водят до състояние на дълбоко безсъзнание, последвано от сигурна смърт

РАЗДЕЛ VІІІ
ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ
Чл. 50.
/1/ Гражданите имат право, а отговорните органи и длъжностни лица са длъжни да окажат помощ на животно в затруднено положение или изпаднало в беда
/2/ Гражданите, възпрепятстващи жестоко отношение към животните, изпълняват гражданския си дълг и са защитени от закона
Чл. 51.
/1/ Към Министерство на земеделието и горите се създава Национална Комисия за Защита на Животните / НКЗЖ/ /2/ НКЗЖ се грижи за организирането или съорганизирането с други организации и служби на изяви и за излъчването чрез медиите на програми за информация за действащото законодателство и обучение на:
                   1. Собствениците на домашни животни
                   2. Хората, занимаващи се с изхранване, обучение, търговия и защита на домашните животни
                   3. Подрастващите с цел възпитаване в любов и хуманно отношение към животните
/3/ МЗГ, съвместно с Министерство на финансите, финансира дейности по ал. 2, като определя условията и изискванията за такова финансиране
Чл. 52. Никой няма право:
                   1. Да убива, измъчва, удря, прегазва, преуморява, дразни, плаши, стресира, малтретира, пренатоварва или извършва други насилствени действия по отношение на животните по какъвто и да е начин
                  2. Да подбужда по какъвто и да е начин към физическо унищожение или мъчение на животни
                  3. Да предизвиква или да участва /пряко или косвено/ в специално организирани боеве между животни или преследване на едно животно от друго, освен при ловуване, което се урежда със Закона за лова и опазване на дивеча
                 4. Да дрогира или допингира животни с цел повишаване на спортните им или други постижения или за промяна на външния вид
                 5. Да използва животни за опити, освен в случаите, регламентирани с този закон
                 6. Да търгува с убити животни, освен селскостопански, отглеждани за храна и ловни трофеи
                 7. Да принуждава животните към действия, които не са по силите им
                 8. Да разхожда животни с цел забавление, сеанси и търговия
                 9. Да отглежда несъвместими по вид и порода животни в условия и по начин, при който да си причиняват наранявания, болка или смърт
Чл. 53. Забранява се:
                 1. Извършването на ветеринарномедицински манипулации от лица без необходимата квалификация
                 2. Храненето на животни с храни, съдържащи вредни субстанции или неподходящи за вида, възрастта и здравословното им състояние
                 3. Използването на животни в трудова дейност, вредна за здравето им, опасна за живота им или която може да спре нормалното им развитие
                 4. Да се настройва едно животно срещу друго живо същество, да се насъскват животни едно срещу друго и да се използват за примамка
                 5. Естественото или изкуствено осеменяване, създаващо опасност или увреждащо здравето на животните и / или поколенията им 
                 6. Отглеждането на животните при постоянна тъмнина

РАЗДЕЛ IX
ДИВИ ЖИВОТНИ

Чл. 54. Диви животни са всички животни освен домашните кучета и котки и селскостопанските животни
Чл. 55. Притежание на диви животни ( с изкл. на диви бозайници):
  (1) Притежанието на диво животно (с изключение на диви бозайници) е разрешено само при условие, че собственикът му притежава лиценз за право на отглеждане на диво животно
  (2) Лиценз за право на отглеждане на диво животно се получава от  РВМС, където собственикът на животното подава уведомление, молба за издаване на лиценз и документ за произход на животното
    (3)  РВМС се задължава в едномесечен срок да извърши проверка на условията, при които е настанено и се отглежда животното, както и компетентността на лицето, желаещо да лицензира дейността си по отглеждането му, и да даде писмено становище по издаването на лиценза
             Т.1 Ако становището е положително, лицензът се издава на собственика и е валиден само за животното, за което е издаден
             Т.2 Лицензът е валиден за срок от 1 година и трябва да бъде подновяван преди срока на изтичането му
         Т.3 Ако становището на РВМС е отрицателно, тя се задължава да изземе животното от собственика и да го настани в лицензиран за отглеждането му обект от изброените в чл. 182 (1) на ЗВМД
Чл. 56. Диви бозайници:
(1)   Забранява се притежанието и отглеждането на диви бозайници от частни лица, както и от лица (физически или юридически), непопадащи в категориите, изброени в чл. 182 (1) от ЗВМД
(2)   Нарушаването на забраната по ал.(1) се наказва с конфискация на животното и глоба, определена в наредбите към този закон
(3)   Конфискуваният див бозайник се настанява в лицензиран обект (зоопарк, цирк, волиер, ферма за диви животни или спасителен център), където той получава необходимите грижи
(4)   Документацията по преместването по предходния параграф се урежда от НКЗЖ
Чл. 57. Всяко физическо и юридическо лице има право да подаде сигнал в НКЗЖ или Комисията по етика към животните, ако забележи, че физически лица отглеждат диви животни (вкл. диви бозайници)
Чл. 58. НКЗЖ, съвместно с РВМС назначава длъжностно лице ( ветеринарен инспектор) да извърши проверка по сигнала
Чл. 59. Ветеринарният инспектор извършва проверка и изготвя писмено становище по случая. Ако е установено нарушение,  РВМС издава конфискационен протокол и нареждане за преместване на животното в един от обектите, изброени в чл.182 (1) от ЗВМД
Чл. 60. В случаите, когато отглежданото диво животно не попада под забранена от закона категория, се прилага чл. 55 от този закон
Чл. 61. В случаите, когато сигналът е подаден от НПО, негов представител има право да присъства на проверката заедно със служебното лице. Това се урежда с писмена молба до НКЗЖ. В отговор НКЗЖ уведомява молителя за датата и часа на планираната проверка своевременно
Чл. 62. Забранява се ловът на диви животни чрез:
               1. Капани, мрежи, примки
               2. Отровни вещества
               3. Лепливи вещества и кошове за птици
               4. Взривни вещества
               5. Електрически ток
               6. Остри предмети
Чл. 63. Улавяне или умъртвяване на диви животни се извършва от лица със специални познания по начин, недопускащ болка и страдание на животните

РАЗДЕЛ X
ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВОТНИ В ЗООЛОГИЧЕСКИ ГРАДИНИ

Чл. 64. Изисквания към зоологическите градини:
(1)    Да участват в научни изследвания
(2)    Да спомагат за общественото образование чрез предоставяне на информация за показваните видове
(3)    Да осигурят оптимални условия за живот на животните, подслонени в зоологическата градина и поддържат висок стандарт на стопанисване
Чл. 65. Основни принципи и административни процедури
(1)   Подслоняването, отглеждането, грижата и възпроизвеждането на животните в зоологоческите градини се извършва според параметрите и критериите, необходими за тяхното благоденствие
(2)   Животните, отглеждани при условия, неотговарящи на критериите за тяхното благоденствие, както и тези животни, които не успяват да се приспособят към живот на закрито, не трябва да се отглеждат в зоологическата градина
(3)   Зоологическите градини са длъжни да участват в изследователски дейности, когато тези дейности се отнасят до опазване на видовете и когато са извършени без нарушение на благоденствието на животните
(4)   Зоологическите градини са длъжни да усвоят мерки за повишаване образоваността на обществеността и нейната  информираност за нуждата от запазване на биоразнообразието
(5)   Зоологическите градини са длъжни да гарантират на обществеността сигурност, че няма опасност от бягство на животни с оглед избягване на евентуални екологични заплахи от смесването на екзотични животни с местни породи, както и за предотвратяване на възможността за пренасяне на зарази
Чл. 66. Лицензирането на зоологическите градини се извършва по условията и реда на наредба N:....................на МОСВ
Чл. 67. Всички дейности на зоологическите градини се извършват в съответствие с Директива 1999/22/ЕО на Европейския съвет
Чл. 68. Компетентният орган по лицензирането и подновяването на лицензите (МОСВ), има право да откаже лицензиране като се аргументира в писмен вид пред НКЗЖ, както и пред управителя на зоопарка
Чл. 69. Зоологическите градини, неполучили или неподновили лиценза си, биват частично или напълно затворени, а животните, отглеждани в тях, преместени в друга зоологическа градина или в някой от изброените в чл.182 (1) от ЗВМД обекти. За по-нататъшната съдба на тези животни отговорност носят компетентните органи в НВМС, МОСВ и НКЗЖ.
Чл. 70. Общините, стопанисващи зоологически градини, са длъжни да осигурят тяхното добро състояние и подходящи за обитателите им условия. При невъзможност за подходящо и правилно стопанисване, общината се задължава да уведоми компетентните институции, които се задължават да вземат решение за по-нататъшното развитие на зоологическата градина или нейното затваряне, както и за преместване или конфискация на животните в зоопарка
Чл. 71. При неуведомяване на компетентните органи по предходния член, общината носи наказателна отговорност
Чл. 72. След лицензирането на зоологическите градини, се изисква подновяване на лиценза им на всеки 6 години
Чл. 73. Всяка зоологическа градина трябва да разполага с противопожарен план, алармена система, отделения за репродукция, информационно бюро, вентилационна система, индикирани изходи и да притежава проект за предпазване от бягство на животните
Чл. 74. Всяка зоологическа градина трябва да осигури водни басейни на  животните, чийто вид изисква това
Чл. 75. Всяка зоологическа градина трябва да осигури карантинен период на новодошли животни за период, определен в зависимост от предписанията на лицензиращия орган
Чл. 76. Всяка зоологическа градина трябва да има разработен план за мениджмънт на свръхнаселеността – животните, които са се размножили прекомерно, не могат да бъдат продавани, заменяни, дарявани на индивидуални лица, както и на юридически лица, извън изброените в чл. 182 (1) на ЗВМД
Чл. 77. Екземпляри, принадлежащи към защитените според международното и българското законодателство видове, могат да бъдат придобивани само чрез легални процедури, отнасящи се до тях
Чл. 78. Всяка зоологическа градина трябва да има програма за обучение и образование на обществеността
Чл. 79. Участието на всяка зоологическа градина в научни дейности и изследвания, целящи запазването на биоразнообразието, става единствено и само при спазване на правилата за хуманно отношение към животните
Чл. 80. Всяка зоологическа градина трябва да има постоянно назначен ветеринарен лекар
Чл. 81. Ветеринарният лекар извършва периодични профилактични прегледи на животните в зоологическата градина
Чл. 82. Управителят на всяка зоологическа градина е длъжен да създаде, поддържа и обновява редовно база данни на животните, отглеждани в зоологическата градина
Чл. 83. Създадената база данни подлежи на проверка от МОСВ, РВМС и НКЗЖ по всяко време
Чл. 84. Управителят на всяка зоологическа градина е длъжен да представя веднъж годишно на НКЗЖ подробен отчет за броя, състоянието и видовете на отглежданите животни
Чл. 85. Инспектирането на зоопарковете от комисия, състояща се от експерти на органите по чл. 83 е задължително на всеки 3 години. Инспектиращатакомисия предоставя екземпляр от протокола от проверката на управителя на зоологическата градина
Чл. 86. Създава се регистрационен картон на животното в зоологическата градина – отделен за всеки екземпляр. Регистрационният картон на животното съдържа информация за:
-   възраст
-   произход
-   особени белези
-   заболявания
-   извършвани прегледи и манипулации
-   движение – при всяко пътуване на животното извън зоопарка и т.н.
Чл. 87. В случай на смърт на животното, в регистрационния картон на животното се нанася причината за смъртта, наличието или не на аутопсия, резултатите от аутопсията, както и начинът на унищожаване на тялото
Чл. 88. При всяко раждане на ново животно в зоологическата градина се изпраща уведомление до МОСВ и се ссъздава регистрационен картон на животното
Чл. 89. Управителят и ветеринарният лекар на зоологическата градина могат да решат улавяне и умъртвавяне на животно, в случаите когато:
-   животното застрашава здравето или сигурността на хората
-   животното е неизлечимо болно
Чл. 90. Решение за улавяне и умъртвяване по предходния член може да се вземе само като се свика консултативен екип, в чийто състав влизат поне още двама ветеринарни лекари и инспектор по защита и хуманно отношение към животните към НКЗЖ
Чл. 91. Придобиването, продажбата, замяната, отстъпването и даряването на животните, живеещи и отглеждани в зоологическите градини може да се осъществи само между институции, занимаващи се със същата дейност и чиито дейности попадат под действието на този закон
Чл. 92. Всеки гражданин, който изпълнява длъжността „гледач на животни в зоопарк”, е длъжен да има завършен курс по грижа за животни със сертификат и да е преминал през най-малко 1-месечен пробен период под наблюдението на опитен гледач
Чл. 93. Курсовете за гледачи на животни в зоопарк се организират и провеждат от МОСВ, съвместно с НВМС и НКЗЖ
Чл. 94. Всеки директен контакт между посетителите и животните в зоологическата градина трябва да става под наблюдението на гледач
Чл. 95. Хранителният режим, хигиенните норми, съхраняването на храната и т.н. се определят от ветеринарния лекар и гледачите в зоологическата градина в съответствие с изискванията за оптимални условия на живот за всеки вид
Чл. 96. Огражденията, съоръженията, оборудването, почистването на клетките, профилактичната медицинска програма, съхранението на медикаменти, транспортирането на животни, унищожаването на телата на мъртвите животни се определят в съответствие и в зависимост от изискванията за безопасност съгласно изискванията на компетентните органи
Чл. 97. В случаите, когато извънредни обстоятелства пречат на прилагането на този закон, компетентните институции са длъжни да вземат необходимите мерки с оглед осигуряване на благоденствието на животните
Чл. 98. По отношение на защитата на редките и застрашени от изчезване видове животни в Република България НКЗЖ:
                  1. Извършва инвентаризация и мониторинг на състоянието на популацията на редките и застрашени видове животни и определя местообитаването им
                  2. Въз основа на данните от мониторинга разработва и провежда мероприятия за поддържане или възстановяване на популацията на редките и застрашени видове и за недопускане нанасянето на вреди на популацията им, вкл. и прекратяване свободния достъп на граждани до местообитаването на тези видове животни
Чл. 99. Граждани или юридически лица, които са собственици или ползватели на територии /акватории/, обитавани от редки и застрашени животински видове, са длъжни да предприемат мерки за запазването им

 РАЗДЕЛ XI
ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВОТНИ В ЦИРКОВЕ И ВАРИЕТЕТА

Чл. 100.  Животните в цирковете трябва да се отглеждат така, че да се осигури тяхната безопасност и здраве, както безопасността и здравето на обслужващия персонал и посетителите
Чл. 101. На всяко животно трябва да се осигури вътрешно съоръжение, съобразено с неговия вид и нужди. Ако е необходимо и външно съоръжение, на животното, то трябва също да му бъде осигурено и трябва да се предоставя всекидневна възможност на животното за свободно движение в него
Чл. 102. В дните, в които се работи с животните, престоят във външното съоръжение, ако то се предвижда, по възможност трябва да възлиза на минимум шест часа, а в другите дни на минимум осем часа
Чл. 103. Вътрешните и външни съоръжения, както и намиращите се вътре уреди, трябва да се почистват и контролират редовно най-малко един път дневно. Установените несъответствия трябва незабавно да се отстраняват. Ако това е невъзможно, до отстраняването им да се вземат други мерки за защитата на здравето и добруването на животните
Чл. 104.
(1) При отглеждането на животни в групи трябва да се избягват силна доминация на отделни животни, както и непрекъснати конфликти между членовете на групата
(2) В съседни съоръжения не трябва да се отглеждат животни, реагиращи агресивно едно на друго
Чл. 105. Обслужването на животните трябва да се извършва от достатъчен брой обслужващ персонал, чиито образование или дейност да доказват, че могат да осигурят необходимите грижи за отглежданите животни
Чл. 106. При дресурата на животни се спазват следните принципи:
(1) Участие в изпълнения или репетиции може да не се състои, ако и докато това е необходимо за защитата на животните, по ветеринарно-медицински причини или заради безопасността им
(2) При всяка дресура от животните могат да се изискват само физически упражнения и движения, които са съобразени с тяхното типично поведение, при което трябва да се вземат под внимание възрастта, състоянието, пола, готовността и степента на обученост на всяко отделно животно
(3) Дресьорски номера, при който се използва открит огън, са забранени
(4) Използването на средства за обучение и дресура, които причиняват на животните болка, страдание или нараняване или ги държат в страх, са забранени
Чл. 107. Всеки собственик на цирк трябва да има разрешително, което се издава от МОСВ след подадена молба от собственика на цирка и след извършена проверка от тричленна комисия на органите на МОСВ, съвместно с НВМС, на условията, при които се отглеждат животните в цирка
Чл. 108.
(1) Притежателите на разрешителни за циркове и вариетета трябва да водят документация за броя, вида, пола, здравословното състояние, произхода и индентификацията на животните с оглед упражняване на контрол от страна на компетентните власти върху условията за отглеждане. Също така трябва да се документират местопребиваването на животните, смъртните случаи и причините за смъртта.
(2) Документацията по ал. 1 се съхранява минимум три години след продажбата или смъртта на съответното животно и по всяко време се дава за проверка на органите на МОСВ
Чл. 109. За съществуващи циркове и вариетета, които не отговарят  на изискванията за хуманно отношение към животните важи приравнителен срок до 01/01/2008г.
Чл. 110. Ако след изтичането на срока по чл. 108 собственикът на цирка не осигури на животните подходящи условия за живот, циркът получава възбрана за функциониране на територията на РБългария

РАЗДЕЛ XII
ГРИЖА ЗА БЕЗДОМНИТЕ ЖИВОТНИ. КОНТРОЛ ВЪРХУ ПОПУЛАЦИЯТА

Чл. 111. Грижата за бездомните животни се осъществява от държавата и общините
Чл. 112. Отношението към бездомните животни и грижите за тях са под контрола на НКЗЖ
Чл. 113. Бездомните животни се настаняват в общински приюти или в приюти на природозащитни организации. Кметовете, съвместно с представители на НКЗЖ, на общинско ниво определят състава на персонала, обслужващ общинските приюти в съответната община
Чл. 114. Дейността на приютите се контролира от кметовете, НКЗЖ и организациите за защита на животните
Чл. 115. Бездомни животни могат да бъдат настанявани в определени защитени зони в зависимост от условията, като за животните се грижат природозащитни организации и/или други юридически или отделни физически лица, а НКЗЖ осигурява необходимите за животните ваксини и наблюдения
Чл. 116.
/1/ Бездомно животно, настанено в приют или пансион не може да бъде убивано или с него да бъдат провеждани опити
/2/ Ако изгубено домашно животно е настанено в такова заведение, то трябва да се държи на разположение на своя собственик в срок от 10 работни дни от настаняването му
/3/ При изтичане на срока по ал. 2 собственикът губи правото на собственост върху животното. Ако животното е потърсено от собственика преди изтичане на срока, той възстановява на заведението направените разходи по настаняване, изхранване и пазене на животното
/4/ Настанените в приюти или пансиони изгубени животни-компаньони се връщат на собствениците им след представяне на документ за собственост или доказването й чрез данните от имплантиран микрочип
/5/ Настанени в обектите бездомни животни се подлагат на евтаназия от ветеринарен лекар само ако са неизлечимо болни или доказано агресивни и опасни за живота и здравето на хора или животни
/6/ Ако бездомни животни, настанени в общински приют или защитена зона не бъдат потърсени в срок от 30 дни, те могат да бъдат отстъпени на физически или юридически лица, или на организации за защита на животните, желаещи да се грижат за тях на местата, където първоначално са уловени
/7/ Предоставянето на кучета от приюти по реда на ал. 6 става, след като физическите или юридически лица или организациите, на които те се предоставят, гарантират предприемането на мерки срещу бяс, ехинококи или други заразни болести
/8/ Кучетата се предоставят на физически или юридически лица, или организации след кастриране, ваксиниране и външно и вътрешно обезпаразитяване, като направените за манипулациите разходи са за сметка на лицата /организациите/, на които се предоставят
/9/ Физически или юридически лица или организации за защита на животните, грижещи се за кучета, отстъпени им по реда на ал. 6, ги регистрират и се задължават ежегодно да ги ваксинират против бяс и редовно да ги обезпаразитяват
Чл. 117.
/1/ Залавянето и транспортирането на бездомни животни до приюти или защитени зони се извършва по начин, който причинява минимални страдания и стрес на животните
/2/ При залавянето им животните се маркират по начин, позволяващ тяхното идентифициране, съгласно разпоредбите към този закон
/3/ Заловените бездомни животни се транспортират до мястото за настаняване в отделни клетки по начин, изключващ физическия контакт между тях
Чл. 118.
/1/ Бездомните животни се настаняват в приют или защитена зона и по време на престоя им там им се осигуряват необходимите количества храна и вода и пространство за движение, съобразени с вида и породата им
/2/ На болните и наранени животни се оказва необходимата ветеринарномедицинска помощ
Чл. 119. Забранява се:
                  1. Евтаназията или избиването по друг начин на бездомните животни да се използва като начин за намаляването на броя им и контролиране на популацията им
                  2. Използването на бездомни кучета и котки в институти, в медицински и други учебни заведения
                  3. Избиването на бездомни кучета и котки и търговията с кучешки и котешки кожи
                  4. Забранява се ловците да участват в акции по избиване на бездомни кучета и котки
Чл. 120.
/1/ Контролът върху популацията и намаляването на числеността на бездомните животни /главно кучета и котки/ се осъществява единствено чрез програми за масова кастрация, ваксиниране, маркиране и регистриране на животните и връщането им след обработка в района на тяхното местообитаване
/2/ След като всички бездомни животни в дадено населено място са кастрирани, те се настаняват в приюти и предоставят за осиновяване по предвидения в закона ред
Чл. 121. Средствата за построяване и издръжка на общинските приюти и преустрояването на изолаторите в приюти се осигуряват от фондовете, чието създаване е регламентирано с този закон
Чл. 122.
/1/ Към всяка община се създава Общински фонд за защита на животните
/2/ Финансовите средства и средствата в натурално изражение във фонда се набират от отчисления от държавния бюджет - постъпления от глоби по закона, заплащани от собствениците на животни в съответната община; спонсориране, дарения 
/3/ Средствата от фонда се използват само по предназначението им, като всеки от спонсорите и дарителите има право да контролира изразходването на осигурените от него средства

РАЗДЕЛ XIII
ОРГАНИ ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ

Чл. 123.
/1/ По отношение на прилагането и спазването на Закона за защита на животните се осъществява държавен контрол съобразно нивото на компетентност от:
                     1.Министерство на земеделието и горите и създадената към него Национална Комисия за Защита на Животните /НКЗЖ/
                     2. НВМС
                     3. Министерство на околната среда и водите, съвместно с Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи, органите на изпълнителната власт
/2/ Представителите на контролните органи по ал. 1 при изпълнение на задълженията си имат право:
                      1. Да посещават предприятия, фирми, учреждения, физически лица, занимаващи се с дейности, регламентирани от настоящия закон, независимо от формата на собственост и подчинение
                      2. Да изискват и проверяват съобразно своите компетенции документацията за извършваната от проверявания обект дейност
                      3. Съобразно компетенциите си да издават предписания и контролират изпълнението им, да съставят протоколи и актове
                      4. Да назначават експертизи при необходимост
                      5. При констатирани нарушения да изземват по установения от закона ред продукция, суровини и средства, използвани за извършване на нарушенията
                      6. Да търсят административна или наказателна отговорност от нарушителите
Чл. 124.
/1/ Към МЗГ се създава НКЗЖ с председател зам.-министър на земеделието и горите и с членове – представители на НВМС, МОСВ, Министерство на здравеопазването, Министерство на финансите, МВР, представители на национални сдружения на природозащитни организации
/2/ Статутът и правомощията на НКЗЖ се регламентират с ППЗЗЖ
/3/ Към НКЗЖ се създава Национален фонд за защита на животните. Средствата в него се набират от отчисления от държавния бюджет; ежегодните данъци, заплащани от собствениците на животни; спонсорство, дарения, и др.
/4/ НКЗЖ управлява фонда и контролира изразходването на целево постъпилите финансови и натурални средства
/5/ На подчинение на МЗГ се създава Зоополиция с поделения на общинско ниво. Необходимите за издръжката на Зоополицията средства се осигуряват от държавния бюджет. Статутът и правомощията на Зоополицията се определят с ППЗЗЖ

Чл. 125.
/1/ По прилагането и спазването на ЗЗЖ се осъществява и обществен контрол от обществени организации, чиято дейност по устав е свързана със защитата и опазването на животните
/2/ При осъществяването на обществения контрол представителите на обществените организации имат право:                                                                                                 1. Да получават по установения от закона ред пълна и точна информация за отглеждането и използването на животните
                  2. Да участват във вземането и изготвянето на решения от държавните органи и органите на местната изпълнителна власт по всички проблеми, свързани с наличието на животни в дадено населено място
                  3. Да контролират регулирането на числеността на животните
                  4. Да участват съгласно установения ред в проверки на длъжностни лица, осъществяващи държавен контрол, както и да извършват проверки за спазването на закона в приютите и защитените зони
                  5. Да получават пълно съдействие от длъжностните лица при огласяването на данни и факти за прояви на жестокост към животните
                  6. Да участват в съдебни заседания като обществени обвинители или защитници
                  7. Да организират и провеждат обществени екоекспертизи в съответствие с действащото законодателство

РАЗДЕЛ XIV
АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 126.
/1/ Собственик, изоставил своето животно-компаньон или новородените му малки, се наказва с глоба от три минимални работни заплати
/2/ Собственик, който откаже да прибере обратно своето изгубено и настанено в приют животно-компаньон, се наказва с глоба от две минимални работни заплати
Чл. 127.
/1/ Собственик, нерегистрирал кучето си в законоустановения срок, се наказва с глоба в размер на 30% от минималната работна заплата
/2/ Физически или юридически лица или организации, грижещи се за кучета, придобити по реда на чл. 105, се наказват:
                        1. С глоба в размер от 50 % до 100% от минималната работна заплата за физически лица, нарушили чл. 105, ал. 9 от закона
                        2. С глоба от три до шест минимални работни заплати за юридически лица или организации, нарушили чл. 105, ал. 9 от закона
/3/ Собственици, неспазващи изискванията на ЗЗЖ за отглеждане на животните, се наказват с глоба от една до три минимални работни заплати; при повторно нарушение – с глоба от четири до шест минимални работни заплати
Чл. 128. За други нарушения от ЗЗЖ собственикът на куче се наказва с глоба в размер от 50% до 100% от минималната работна заплата , а при повторно нарушение – с глоба в размер от една до три минимални работни заплати
Чл. 129. Който причини болка, нараняване, страдание или смърт на животно чрез побой, отравяне, глад, жажда или други насилствени действия, се наказва с глоба от три до шест минимални работни заплати , а при повторно нарушение – с глоба от шест до десет минимални работни заплати
Чл. 130. Който организира пазар за животни-компаньони без да е регистриран съгласно закона, се наказва с глоба или имуществена санкция от три до шест минимални работни заплати, а при повторно нарушение – с глоба от шест до десет минимални работни заплати 
Чл. 131.
/1/ Който организира боеве между животни или стреля по тях, освен при ловуване по реда на Закона за лова и опазване на дивеча, се наказва с глоба от три до шест минимални работни заплати, а при повторно нарушение – с глоба от шест до десет минимални работни заплати
/2/ Същото наказание се налага и на този, който участва пряко или косвено в боеве между животни
/3/ В случаите по ал. 1 и ал. 2 животните се отнемат и настаняват в приют
Чл. 132.
/1/ Физически лица, провеждащи опити в нарушение на ЗЗЖ, се наказват с глоба от една до три минимални работни заплати, а при повторно нарушение – с глоба от три до шест минимални работни заплати
/2/ За юридически лица или организации, провеждащи опити в нарушение на закона, глобата е от четири до шест минимални работни заплати, а при повторно нарушение – от седем до десет минимални работни заплати
Чл. 133.
/1/ Физическо лице, което не оказва съдействие на контролен орган при осъществяване на правомощията му, се наказва с глоба в размер до една минимална работна заплата; при повторно нарушение наказанието е глоба в размер от една до две минимални работни заплати
/2/ Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или организация, се налага глоба от три до шест минимални работни заплати; при повторно нарушение глобата е в размер от седем до десет минимални работни заплати
Чл. 134.
/1/ Физическо лице, което възпрепятства контролните органи при осъществяване на правомощията им, се наказва с глоба от една до две минимални работни заплати; при повторно нарушение – с глоба от две до три минимални работни заплати
/2/ Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или организация, глобата е в размер от три до шест минимални работни заплати; при повторно нарушение глобата е от седем до десет минимални работни заплати
Чл. 135.
/1/ Установяването на нарушения, издаването и изпълнението на наказателни постановления се извършва от съответната общинска администрация
/2/ Сумите от глобите по ал. 1 постъпват във фонда на съответната община по чл. 111, ал. 1
Чл. 136.
/1/ Нарушенията по този закон по чл. 118 - 121 се установяват с актове, съставени от органите, осъществяващи държавен и обществен контрол по реда на раздел XII “Органи по приложението на ЗЗЖ”
/2/ Издаването и изпълнението на наказателни постановления за нарушения по ал. 1 се извършва от директорите на съответните РВМС
Чл. 137. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на ЗАНН
Чл. 138. Наказателните постановления, с които е наложена глоба или имуществена санкция в размер до една минимална работна заплата, не подлежат на обжалване